Масово осигуряване на минималната заплата при значително по-високи реални доходи. Разбираме защо укриването на осигуровки не е победа, а отложена сметка с лихва.
Данните от НАП, НОИ и Инспекцията по труда рисуват картина, която е известна на всички, но рядко се коментира открито: значителна част от заетите в определени сектори — транспорт, туризъм, ресторантьорство — са осигурявани на минималната работна заплата, въпреки реални доходи, многократно по-високи.
Проблемът не е в липсата на информация. Институциите разполагат с достатъчно данни, за да идентифицират несъответствията. Въпросът е в политическата воля за действие. Обменът на данни между банките и НАП, въведен от 1 април 2026 г., е стъпка в правилната посока, но сам по себе си не е достатъчен.
Историческият опит с подобни мерки показва, че акцентът пада върху ретроактивни проверки, а не върху промяна на бъдещото поведение. Реалното решение изисква различен подход: вместо нови регистри и обмен на данни — реално прилагане на съществуващото законодателство и ясен сигнал, че системата е устроена да открива и санкционира нарушенията, а не да ги толерира.
Укриването на осигуровки не е „победа над системата" — то е разход, отложен към бъдещето. Когато дойде моментът за използване на здравната система, пенсионните права или обезщетенията при злополука, дефицитът в осигурителната история се усеща болезнено.
Справедливата осигурителна система е в интерес на всички — и на работниците, и на работодателите, и на хазната.
Разгледайте материали и примерни проекти от нашия екип.