Счетоводителят между бизнеса и администрацията: кога „не" е правилният отговор

Счетоводната професия в България се намира в деликатна позиция: от едната страна е клиентът, който настоява за „оптимизации" извън законовата рамка, а от другата — администрацията, която по презумпция разглежда счетоводителя като съучастник в нарушения. Тази двойна натиск поставя специалистите пред ежедневен етичен избор.

Законосъобразната данъчна оптимизация е легитимна услуга и знак за качествена счетоводна работа. Скриването на обороти, изготвянето на фиктивни договори или прикритите трудови правоотношения обаче не са „творчески подход" — те са нарушение на закона, за което отговорността пада и върху подписалия отчетите.

Международните стандарти за счетоводна етика (IESBA Code of Ethics) са категорични: счетоводителят е длъжен да откаже изпълнение на незаконни нареждания, дори с риск да загуби клиента. Всъщност загубата на такъв клиент не е загуба — тя е защита. Клиентът, готов да иска нарушения, носи несъизмеримо по-голям риск от приходите, които би генерирал.

Необходимо е и структурно решение: въвеждане на задължителна регулация на счетоводната професия, камара с реални правомощия и задължителна застраховка за професионална отговорност. Докато всеки може да подписва финансови отчети без проверка на квалификацията си, порочните практики ще продължават — за сметка на коректните специалисти и на хазната.

Стоенето зад професионалните стандарти не е слабост. То е гаранция за дългосрочна репутация и устойчив бизнес.